Портрета на поета

Щом Сергей Станишев ни е министър-председател и „управлява” държавата”, а шеф на Парламента е Георги Пирински от същата партия, защо пък и Никола Инджов да не дава съвети на младите писатели и поети как трябва да се пише?
Признавам си, че не съм се интересувал толкова много от споменатите автори: запознат съм с творчеството / и то донякъде / само на трима-четирима от тях.
Помня обаче много добре кой е / или по-точно – кой беше / Никола Инджов по време на оня тоталитарен, труден период, който сега, не знам защо, всички наричат „при комунизма”.
Нима забравихте „героите”, „мутрите” на онова време, начело с Тодор Живков – цяла една голяма, не знам как да я нарека – номенклатурна или феодална класа, клика, назоваваща себе си Партията: започваща от едно Политбюро, а после разклоняваща се в зловеща система от разни там Централни комитети, Държавна сигурност и Народна милиция- до последния град и до последното село?
А за по-младите, които не знаят нищо за тази система, ще кажа, че тя си имаше, освен всичко друго, и „творчески съюз на писателите” – съставен най-вече от подгъзници, храненици и лакеи от така нареченото „априлско поколение”. Повече или по-малко приближени на политическата върхушка – от които само един, Георги Марков, се опълчи против нея и, както знаем, бе убит.
Това е, млади приятели, тридесет или четиридесет години – те бяха там, във всички вестници и списания. Тоталитарната система не е нещо абстрактно, тя се олицетворява от отделни имена, едно от които за мен е името на Никола Инджов.
Явно и сега има сред днешните по-млади или по-стари писатели и поети такива, които са храненици и лакеи, например към фондация „Отворено общество”.Сигурно, както и тогава, и сега там бездарието и псевдо-културата властват и тържествуват.
Но на цяла страница от вестника един „поет” от „априлското поколение” да ни гледа строго и да ни поучава – това вече ми идва в повече!
Толкова е симптоматично!
Оставете текста, вижте дори само снимките към него: малката и скромна - тази на интервюиращия журналист и другата, на „поета – не двадесет, тридесет пъти по-голяма, точно в средата на страницата, откъдето „поетът” ни гледа през очилата с тънки метални рамки някак строго и осъдително.
И, боже мой, някак познато!
Някакъв друг образ изплува в съзнанието ми...
И едно сравнение – убийте ме, но ще кажа какво си мисля: не ви ли прилича малко на снимката на някой от онези бивши нацистки военнопрестъпници, успели да се скрият след войната в Аржентина или в ЮАР? Преди години все още ги откриваха някъде там и светът осъмваше с поредната новина във всички вестници: ето го преди, млад, наперен, с есесовска униформа и сега, вече остарял, побелял, съвсем друг, но все пак – типичен германец от Бавария, като ония старчета със златни телени очила и светли дрехи, които идват през зимата на кални бани в поморийският санаториум.
Признавам си – малко смущаваща прилика!
Има нещо смразяващо и в този портрет.
Ето ги и сега, но около нас – двадесет години по-късно, вече остарелите участници, „героите” на тоталитаризма и техните лакеи.
Да, но тук нито един от тях не беше осъден през тези двадесет години.
Може би най-накрая Бойко Борисов ще успее да вкара някои от тях зад решетките, ако не заради идеологията им и политическите им прегрешения, поне за икономическите и финансовите им машинации, къде „законни”, къде открито незаконни и престъпни, превръщайки ги в някаква нова, уродлива капиталистическа класа.
Но докато това стане / и точно защото през всичките тези години не стана / единственият начин за заклеймяване си остава словото.
Единствено чрез словото можехме да ги отречем.
Може би на Никола Инджов вече му е ясно защо сегашните млади „моделни” писатели и поети пишат ТАКА?
Като няма как пряко да ги докопа и осъди, може би това е начина на младото поколение да излее гнева си и отвращението си към вашето априлско поколение” и към тогавашните ви господари?
Може би за други вашата „идеологическа” порнография в стиховете ви, когато възхвалявахте „комунистическите идеали” на Партията да е много по-гнусна и отвратителна от всичката тази предизвикателност и семантична вакханалия на модерната литература?
За сега спирам до тук.
Накрая Никола Инджов цитира анонса към романа на Георги Тенев „Партиен дом”, където се казва,че той „изследва зловещата радиация на комунизма.”
Точно.
И аз бих завършил разговора за модерната литература така.
С едно малко възражение. В този случай бих написал думата „комунизъм” в кавички или още по-добре – бих употребил друга дума.
Но това е тема на друг, още по-важен и много дълъг, отделен разговор.